Забележителности

  • Ковачевско кале.  Намира  се  на 6  км  западно  от  гр.  Попово  и  на 4  км  източно  от  с. Ковачевец, непосредствено до пътя за В. Търново. Предполага се, че крепостта е била пътна станция между някогашните римски градове Никополис ад Иструм ( до с. Никюп, В. Търновско)  и  Марцианополис (до  гр.  Девня).  Крепостната  стена  вероятно  е  била издигната през първата половина на IV век около по-старо тракийско селище, което през римската  епоха  придобива  градски  облик.  Сред  по-интересните  находки  са  мраморна олтарна  маса,  две  бронзови  лампи,  фибули,  апликации,  амулети,  тухли  с  печати, монети,  между  които  и  златни,  предмети  от  кост  и  рог  и  др.  Провежданите  тук археологически разкопки от Исторически музей – Попово и ВТУ “Св.св.Кирил и Методий” целят  обособяването  на  паметника  на  културата  в  един  архитектурно-туристически комплекс.
  • Ранновизантийска крепост до с. Долна Кабда. В долина, образувана от невисоки, но със стръмни склонове хълмове, на 10 км източно от Попово се намира с. Долна Кабда. На стръмна височина, намираща се на около2 км източно от селото са открити останките на старинна  крепост,  известна  сред  местното  население  като “Калето”  или “Чичек калеси” (крепост на цветята). Хълмът има стръмно спускащи се скатове почти от всички страни.  Останките  от  крепостния  зид  са  се  запазили  под  формата  на  високи  насипи, които  обграждат  едно  пространство  от 20-25  дка.  Частично  е  проучвана  от проф. Д.Овчаров.  Освен  обичайните  материали,  свързани  с  ежедневния  бит  на обитателите  на  крепостта,  в  нея  са  открити  и  две  колективни  монетни  находки, съответно римски от II-III в. и византийски от XII в.
  • Антична крепост с. Долец;
  • Архитектурни паметници  на  Възраждането  са  църквите  в  селата  Паламарца,  Водица, Зараево, Садина, Ломци и Конак;
  • Паметници на местата на сражения по време на Руско-турската освободителна война в с. Светлен, с. Зараево, с. Посабина;
  • Паметник на Таньо войвода, издигнат в местността “Керчана” край с. Априлово;
  • Исторически музей – Попово – Съхранява движими паметници на културата от района, сред които  се  открояват  праисторическа  култова  пластика,  малка  римска  бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, възрожденски икони, реликви от  стария   градски бит,  както  и  предмети,  свързани  със  стопанския,  политически,  просветен  и  културен живот в  града, творби на изявени български художници и на местни автори. В отделна сграда е  уредена  етнографска  експозиция “Бит  и  култура  на селското  и  малоимотно  градско  население  от  края  на 19-то  до  средата  на 20-то столетие”.
  • Беломорски етнографски музей в с. Светлен;
  • Капански етнографски музей в с. Садина;
  • Построената през 1863 г. възрожденска църква “Св. Архангел Михаил”;
  • Църквата “Успение на  Св.  Богородица”  със  стенописите  на  проф.  Ганушев  в  гр. Попово.
  • За любителите на пътуванията до исторически забележителности на около 90 км се намира и историко-археологическият резерват „Сборяново” между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих, където е Свещарската тракийска царска гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен рид и селището в местността Бювен касаба. Също така на около 30 км са и археологическият резерват „Абритус” край Разград и Ранновизантийска и средновековна крепост Мисионис край Търговище.

Село Марчино

Село Марчино се намира на около 18 км югоизточно от град Попово, на 200 – 300 м надморска височина, оставайки настрани от главния път. Разположено е в котловина по протежението на река Черни Лом в полупланински район. Образувано е от следните три махали: Долната махала, Шопската махала и Черкезката махала. Землището му граничи с тези на селата: Глогинка, Кошничари, Долна Кабда иАприлово. Асфалтирани шосета го свързват с град Попово и селата Долна Кабда, Конак и Априлово. До селата Глогинка и Кошничари има черни пътища. Почти във всички поскои селцето е оградено от стари букови и брястови гори. През селото преминава река Дермендере (Дерменка). Все още в селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура. Значителна част от землището на селото е покрито от гори. Впечетляваща е величествената букова гора Каинлъка, намираща се на северния склон над селото. В района има и няколко по-малки или по-големи язовира.

Според предание в старо време селото се наричало Белица и било разположено в сегашния долен край на Марчино. Когато турците завладели България и дошли и селото, неговите жители го напуснали и се преселили в град Бяла, като му дали името на старото си село. По-късно вече турското село било наричано Кючук Белица и Кючук Енидже, след време станало само Кючук (“малък”), тъй като било много малко и се състояло само от няколко къщи. За пръв път селото се появява в османо-турски данъчен документ от 1541 год. под името Кючюк Тургуд. През 1934 год. селото е преименувано на Марчино, поради това, че разположението му в котловина било причина слънцето да се скрива по-рано и по-рано да се смрачава (по местния говор “марчина”).